Интервюта

Интервю с Боди Рей пред Центрум Груп,
с водещ Йоцо Пацов и преводач Петя Савова
Октомври 2001 г.

Йоцо Пацов: Имаме рядката възможност да приветстваме в студиото на Центрум Груп г-н Боди Рей, който е в България във връзка с провеждането на "Месеца на Ошо в България". Господин Боди Рей е терапевт от Международната Комуна на Ошо в Пуна, Индия, и историята на неговия живот е много интересна и изцяло свързана с терапевтичните методи, които препоръчва Ошо.

Й: Кой организира вашето пребиваване в България?

Боди Рей: Има двама или трима различни хора, с които се срещнах в комуната в Индия и които ме опознаха чрез групите, които водех, така че след като са участвали в тези групи и имат опит в организирането на такива тук, в България, те ме поканиха да дойда.

Й: Разбирам, че това е вашето второ пребиваване в България, очевидно акцентувате върху България в своята дейност.

БР: Акцентувам/фокусирам се ли казвате?

Й: Да, просто обръщате по-сериозно внимание на вашите почитатели в България.

БР: Не съм сигурен, че разбирам въпроса.

Й: Добре, има ли достатъчно почитатели и последователи на Ошо в България?

БР: Мисля, че в момента има съвсем малко хора, които са запознати с Ошо.

Й: И все пак и "Оранжевата книга", и "Книга на Тайните", това са произведения, които са широко известни сред българските младежи. Какво бихте ни разказали за Комуната в Пуна?

БР: Предполагам, че за мен най-важното нещо за Комуната в Пуна е, че тя е отворена за посетители от почти всяка страна в света и това е невероятно място, където хората могат да се събират - от всички различни култури, религии, и имат шанса да се срещнат по такъв начин, който подкрепя личностното им развитие и израстване.

Й: С други думи няма противоречие в това, че в тази комуна има християни, мюсюлмани, индуисти.

БР: Не, абсолютно не. Хората идват там със съвсем различни типове обществено положение, занятие, биографии, защото основното послание на Ошо е свързано с медитацията, а медитацията е независима от каквото и да било религиозно влияние.

Й: С други думи, това което проповядва Ошо не е религия?

БР: Не, съвсем не. Той говори за медитацията, а медитацията подкрепя личния път на развитие на всекиго, независимо дали е мюсюлманин, евреин, индуист.

Й: С други думи обвиняването на последователите на Ошо, че образуват секта, която влиза в колизия с официалните религии в някои страни е неоснователно, така ли?

БР: Това е труден въпрос, защото всеки, който идва от позицията на такъв вид съзнание, от която идва Ошо, е обречен на неразбиране по много начини. Толкова много хора са погрешно разбирани, защото са изпреварили времето си.

Й: Добре, говорите за медитация, но освен медитация, Ошо е и философия. Каква е същността на тази философия?

БР: Мисля, че същността на неговия подход е основно медитацията, а медитация е просто отпускане/релаксиране в собствената индивидуалност без осъждане, както и наблюдаване на ума/съзнанието.

Й: Това ли е висшата цел според философията на Ошо?

БР: Да. Това, за което Ошо беше много ясен, е че всички социални революции са се проваляли. Нещото, за което говори и работи през целия си живот, е истинската необходимост от революция на индивида.

Й: Ошо обаче излиза от Пуна и отива в САЩ. Нормално ли е според вас едно такова учение да получи разпространение в най-напредналите страни?

БР: Мисля, че Ошо е бил много развълнуван и ентусиазиран относно отиването си в САЩ. Усещал е, че посланието му ще бъде по-добре прието в по-напредналите в материално отношение страни в света. За много неща от неговото пребиваване там вероятно ще отнеме известно време преди да бъдат разбрани и приети от американците и хората от западните общества. Това вече се случва, защото много от най-известните издатели в Ню Йорк и САЩ като цяло започват да публикуват някои от неговите работи и те са много добре приети в цяла Америка.

Й: Добре, във вашата лична съдба има един момент, който е твърде екзотичен, вие сте били във Виетнам. Какво направи с вас Виетнам, какво се случи там?

БР: В гимназията аз бях доста бунтарски настроен, почти ми беше невъзможно да завърша. След излизането ми от гимназията имах твърде ограничен избор, не исках да уча в университет, така че една от възможностите беше да се включа в морската пехота на САЩ. Това изглеждаше предизвикателно за 18-годишен младеж и беше привлекателно за мен. Разбира се, по онова време, 1962 г., все още нищо не се случваше във Виетнам. Към края на моята 4-годишна служба, през 1965 и началото на 1966 ситуацията с Виетнам вече се беше разгърнала, САЩ се бяха ангажирали с войната и аз бях изпратен там през последната година от задължителната си служба. Това да съм част от тази ситуация беше животопроменящо събитие.

Й: В каква посока? Какво научихте там?

БР: Най-важното нещо, което научих, е че трябва да има различен, по-добър начин за хората да живеят заедно на тази планета. Беше шокиращо за мен да бъда толкова близо до този небрежен начин, по който живота и смъртта бяха третирани.

Й: Това очевидно е била една подготовка и за срещата ви с Ошо и с неговото "Синапено зърно".

БР: Да, връщайки се назад, виждам, че това е един от мостовете, които ме отведоха на тази пътека.

Й: Има ли във философията на Ошо изрично третиране на въпроса за стойността на живота?

БР: Едно от нещата, които много ме привличат към представата и идеите на Ошо е неговото невероятно "Да!" на живота; той е едно от най-силно утвърждаващите живота човешки същества, които някога съм познавал на тази планета. Това е едно от нещата, които го противопоставят на повечето от установените религии. Едно от най-прекрасните неща в Комуната е, че там има "Храм на пушачите", където хората могат да пушат, бар, където могат да пийнат нещо, има музика, танци. Това е едно от най-оживените, интересни и творчески места в света. Това има две страни. От една страна идващите там индийци са шокирани, тъй като това не съответства на старата им представа как трябва да изглежда един ашрам, а от друга страна има за тях огромен магнетизъм, защото виждат колко красиво е това хората от цял свят да се събират заедно, и по един любящ и подкрепящ начин да се "включват" в едно цяло, без конфликти, без спорове и дискриминации.

Й: Нищо човешко не ви е чуждо?

БР: Съвсем нищо.

Й: С други думи това не е някаква догма, която ограничава житейските проявления и човек, последовател на Ошо е пълноценен член на обществото.

БР: Да, абсолютно. Ошо беше доста против идеята за "последователи". Той много подкрепяше всекиго да вярва в собствената си интелигентност и яснота. Основното му послание е, че единственият грях е да бъдеш несъзнателен, а единствената добродетел е да бъдеш в по-голяма степен съзнателен. И просто като си по-съзнателен, става почти невъзможно да сбъркаш.

Й: И това се постига чрез различни техники на медитация, на дишане, лекуване на детето?

БР: Да.

Й: Какво бихте разказали за някои от тях?

БР: Мисля, че основното нещо за този тип дишане, с който ще "играем" в нашия уъркшоп е, факта, че тялото има невероятна мъдрост, независима от мъдростта и спомените на ума. Това, което науката изследва през последните 20-30 години е познато на Изтока и с него се работи от хилядолетия насам. Така че дишането, с което работим в този уъркшоп много лесно достига до тази памет на тялото. Паметта на ума не навлиза в съществуването ни до 3-4-годишна възраст, докато паметта на тялото започва от момента на зачеването. Това означава, че в системата на тялото ни има много преживелищни опитности, които създават несъзнателни поведенчески модели в живота ни, и те отново и отново се повтарят. Много от тези модели не са подхранващи и полезни. Тъй че, използвайки този вид дишане можем да се върнем и да освободим тези спомени, защото те са загнездени в нашата система повече във формата на напрежение, рани, травми.

Й: И тази техника ни позволява не само да ги събудим, но и да коригираме, да се освободим от тези, които ни вредят?

БР: Да. Не бих казал, обаче, "коригиране", а по-скоро абсолютно освобождаване. Дори само съзнателното усилие за този начин на дишане, за да се върнем назад и да освободим тези напрежения и рани, само по себе си е лечебна сила.

Й: Това ли означава да съхраним детето в себе си?

БР: С вътрешното дете подходът е малко по-различен. Подходът е да установим отново връзка между здравия възрастен и нараненото дете. Въпреки, че използваме дишането като техника и при работата с вътрешното дете, също използваме и регресия и различни структури, които помагат за създаването на нова връзка между възрастния, който е преминал през всички тези преживявания и е развил много качества като смелост, сила, състрадание, и нараненото дете, на които тези качества могат да помогнат да започне да изразява отново себе си. Последователността от събития (в програмата) си има своя логика. Дихателната група има много общо с пречистване на емоционалната блокираност, която всички носим в нашите системи и щом веднъж осъществим това прочистване, групата за вътрешното дете работи в много по-голяма дълбочина и с много по-силен ефект.

Й: Каква е програмата ви за пребиваването в България?

БР: Първата ми работа е да се насладя на невероятната красота на планините ви. Надявам се това да стане заедно с екипа от хора, с които ще работя и които ще ми съдействат в групите, така че да се сплотим, за да създадем добра подкрепяща среда, в която хората ще се чувстват защитени и готови да изследват твърде деликатните области, с които ще работим. На 16ти ще имаме демонстрация и вечерно събитие, където ще представим този тип дишане, така че хората да могат да го видят, да вкусят малко от него, преди да решат дали да участват в самата група.

Й: Къде ще бъде тя (демонстрацията/представянето)?

Петя: Това ще бъде в зала №1 в Културния дом "Красно село" на 16.10.2001 от 18.30ч.

Й: Преди малко стана дума за регресия. По отношение на регресията вече е известно, че човек може да влезе в ранните дни на детството си. Какво казва Ошо-философията за дарма и карма?

БР: Уау!! Големи въпроси Не мисля, че мога да навляза в това сега. Това е доста дълга тема.

Й: Накратко.

БР: Трудно ще ми е да отговоря, защото Ошо има почти 700 тома книги и той беше много добър в това да противоречи сам на себе си. В определени дни той говореше за кармата в даден контекст и можеше да каже, че кармата е абсолютният закон на духовното съществуване, а в друг ден, обръщайки се към някой друг, можеше да говори за абсолютната глупост на идеята за карма. Това е една от причините, поради които Ошо е бил такъв обект на спорове. Но той разказва красиви истории по отношение на това защо не дава принципни отговори, а отговаря на индивиди Той не е поемал отговорността за това да бъде последователен. Това, за което се е чувствал отговорен е да подпомага човека да израства.

Й: С други думи той е като всеки от нас.

БР: Да абсолютно. Той беше човешко същество и искаше да бъде познаван като обикновено човешко същество.

Й: А след толкова години в Индия, какво мислите за прераждането?

БР: Прераждането... Има две неща, които се случват според моето собствено разбиране и опит. Първото е, че има абсолютна смърт, това е смъртта на тялото, на личността, това, с което най-много се идентифицираме по време на нашия жизнен път. Цялото усилие и фокус на медитацията е да ни помогне да осъзнаем, че има една същност, душа, същество вътре в нас, с която губим допир от най-първите мигове на живота си. А това е тази част, която продължава, която взима друго тяло, ако уроците на предния живот не са били изцяло научени. Тогава тази същност или същество определено ще бъдат привлечени към взимането на друго тяло, за да продължат уроците. Така че в известен смисъл религиите на запада - еврейска, християнска, мохамеданска - те са отчасти прави, има само един живот. А по-мъдрите и стари религии на изтока - хинду, будизъм, джайнизъм, са също частично прави, но те са в по-голяма степен прави, защото истинският смисъл на човешкото съществуване е в посока именно на тази същност, същество, а не в посока на тялото, с което така започваме да се идентифицираме всеки път, щом приемем човешка форма. Но може да се види, че на някакво ниво и двете са прави и съдържат някаква истина.

Й: Но все пак философията на Ошо не представлява опит да се синтезира една нова религия, която да е примирителна по отношение на всички предходни.

БР: Не, не мисля, че е искал да синтезира религии. Той беше повече за това всеки индивид да опознае есенцията на всяка религия, това, което наричаше "качество на религиозност". Колкото повече хората се настройват към това качество на религиозност, толкова по-ясно ща става, че няма нужда от организирани религии и те ще изчезнат от само себе си.

Й: С други думи отново се стремим да отговорим на вечния въпрос за предназначението, ролята и целта на човешкия живот на тази планета.

БР: Да, абсолютно. Той наистина имаше невероятно прозрение за това.

Й: Нека да завършим с това нашия разговор. Желая ви ползотворно пребиваване в България и многобройни последователи на тази жизнеутвърждаваща философия. Благодаря ви.

БР: Благодаря ви много. Наистина ми беше приятно да бъда тук.