Интервюта

Партньорство и интимност

Девапат, 20 април 2004, Културен дом ‘Красно село’, София

Девапат означава “божествен път на наслаждаване на себе си”. Това ще бъде темата тази вечер – как да се наслаждаваме на себе си и на нашите връзки. На английски “връзка” означава “да се свържеш на кораб”. Аз израстнах край океана близо до Хамбург, Германия. Живях също и на остров в Северно море. Много обичах корабите. Обичах да пътувам из океана. Но още като дете разбрах, че това е опасно приключение, защото океанът е див. А когато е наистина див, мамма миа!! Може да се удавиш. Отне ми няколко години, когато официално започнах да имам връзки, да осъзная, че те са нещо подобно - пътешествие в океана на малка лодка, която се опитваш да направиш много безопастна, нищо да не се случи, това да продължи вечно. Но животът е океан и не ни пита какво искаме. Той има свои собствени идеи. Ние по-добре да ги следваме, отколкото да се опитваме да се борим срещу тях. Това е хобито на повечето хора днес – да се борят срещу живота, срещу природата. Това е създало огромни проблеми – в нашите лични връзки, в работните взаимоотношения. Така често си изгубваме дъха.

Тъй че, вероятно сме тук, за да намерим някакъв ориентир в това пътуване. Ако бяхте щастливи във връзките си, защо да идвате? Трябва нещо да ви липсва. И така както вие се чувствате, така се чувствам и аз.

Веднъж чух едно много странно изречение от Ошо, който ме научи на медитация и на това какво означава да се свързваш. Той каза: “Любовта е среща на живота и смъртта.” И двете са крайности. Крайност е да се родиш в този свят, крайност е и да умреш. Но точно това се случва и в любовните ни връзки. Ние се раждаме в една нова връзка, всичко е толкова красиво, и след това, океанът започва да се проявява. Появява се хаосът в различни форми. Междувременно може да се намразим, да започнем да се нараняваме – това е като умиране. Трябва да се откажем от някои от нашите идеи, за да останем заедно. В една истинска любовна връзка, трябва да сме готови да пуснем някои от идеите си. Трябва да оставим закостенелите си вярвания. Трябва да можем да се откажем от нашите идеи за това как трябва да бъдат нещата, как трябва да бъде другия, и за това, че трябва да променим другия да бъде като нас. Това е като смърт, затова го мразим толкова. Това е нещо срещу гордостта ни. “Знам, че не ме обичащ, защото не правиш това, което аз искам.” Създава се конфликт. Как да го разрешим? С боксиране? Не, просто трябва да се предадете и да се доверите, че истината идва от сърцето, а не от ума. Тъй че, всяка връзка е един танц между главата и сърцето. Това е нейната красота, която показва, че връзките имат само една функция – да израстваме, да познаем себе си.

Това, което ние обикновено наричаме любов, е всичко останало, но не и любов. Това е оцеляване - не искаме да живеем сами; или ако искаме секс, търсим някой, който да не пасне; трябва да храним децата, затова оставаме заедно, дори и вече да не се харесваме – всичко това наричаме любов, без да знаем какво всъщност е любовта.

Когато бях малък, слушах различни неща за любовта. Израстнах с родителите си, които дълбоко се обичаха… както казваха те. Израстнах също и с баба си и дядо си, които също се обичаха дълбоко,… както казваха. Имах, обаче, един проблем. Бях малко, невинно момче, стоях с тях и ги наблюдавах, и все питах: “Защо толкова много се карате, защо сте толкова гадни един към друг? Постоянно се оплакваха от другия.

Помня, един ден бях с баба и дядо, които живееха на този остров, дядо ми беше известен учител, директор на училище, малък човек, но имаше голяма капитанска шапка, защото навремето бил капитан. Баба ми беше огромна жена със схванат врат, поне една глава по-висока от него. Бяха много смешна двойка, но много уважавана, всички ги поздравяваха. Те, обаче, имаха един навик. Всяка сутрин на закуска се оплакваха един от друг и си опяваха. Всеки следобед, в четири часа, пиеха чай и също си опяваха. Всеки ден – едно и също. А бяха добри хора. Не, че бяха ужасни хора, напротив – много мили хора. Аз обичах най-много тях. Но те бяха толкова свикнали да живеят заедно, за тях това беше рутина. Те вече не се вглеждаха един в друг. Когато живеете заедно дълго време, започвате да си въобразявате, че се познавате един друг и вече не е нужно да се поглеждате. Не си носите подаръци, не се прегръщате, всичко е просто навик. И на всичкото отгоре се оженвате, “скрепявате” любовта си с един договор, което е невъзможно, защото любовта не може да се легализира, тя бива убита така.

Тъй че те бяха много мили хора, но имаха този навик вече да не се забелязват. Те общо взето живееха отделни животи, а когато се видеха, не си казваха: “Здравей, миличка, толкова е хубаво, че те виждам!” Казваха си: “Свърши ли това, свърши ли онова, защо е толкова силен чаят днес...”

Това беше моментът, в който реших, че никога няма да се оженя. Освен това, че трябва да разбера какво е любовта. Вместо да се окажа в такава рутина, предпочитам да остана сам. Реших, че никога няма да следвам някаква религия или религиозна организация, която казва, че ако обичаш някого, трябва да се ожениш за него. Също така реших, че никога няма да постъпя в армията. Мразя това да се бия с другите само, защото съм фрустриран.

Всичко това стана, когато бях малък и изобщо нямах жизнен опит. Просто бях наблюдавал тези двойки. За мен беше толкова непривлекателно да живея по този начин. Тъй че оттогава търся отговора на въпроса “Какво е любовта?” Ето затова стоя тук - опитвам се да открия отговора.

Това, което съм научил досега е, че това е приключение, че е нещо несигурно, и че е нещо много деликатно. Когато се появи това деликатно цвете на любовта, има тенденция да го направим организация, да го направим нещо защитено, но всичко това някак го убива. Защото, ако нещо е твоя собственост, тогава загубваш интерес към него, вече не е нужно да се грижиш за него – то си е твое. А пък умът ти иска нещо ново. Тъй че, кой живее наблизо?? А, приятни съседи, много интересни… Обаче, ако това не е сигурно, и аз не съм сигурен дали тя все още ме обича, всеки ден е много свеж, аз трябва да направя нещо, за да поддържам това нещо живо, да мога да я привличам, да мога отново да я хвана - всеки ден. Това е начинът да не се завърши в някакъв навик. Ако някой от вас усеща, че бракът или връзката се е превърнал в нещо скучно, първото нещо което ви съветвам - още тази вечер направете себе си нещо специално. Покажете на другия, че не се интересувате от навика. Колко е хубав светът навън, колко красиви хора… Познавате ли тази игра? Всички го правим някак несъзнателно. Но можем и съзнателно да си поиграем с това. Просто направете себе си малко по-интересни, сякаш сте по-заинтересовани от света, така че другият да може да види, че вие сте наистина интересни. Може би той го е позабравил. Това е начин да внесем повече игривост в отношенията си. Това ще направи нещата отново вълнуващи, отново започвате да дишате. Ако партньорът ви направи това утре, вие започвате отново да дишате. Или обратното – ако не сте достатъчно интелигентни, може да се ядосате – “Защо гледаш другите? Да не забрави, че сме заедно? Ти ми обеща, че ще ме обичаш вечно! Ако не направиш това, ще те напусна!!” И това е добра реакция, ако я разбирате.

Много гняв се появява, който си е между вас така или иначе, но вие го преглъщате, криете го. Той се появява – добре, но помнете да го разбирате, да осъзнавате, че това е гневът, който е там. “Всъщност, от 20 години ме е яд на теб!! Преди 20 години, ти каза … От тогава живея в ад!!” Звучи смешно, нали? Но има такива истории.

Работил съм с много двойки. Пълно е със стари истории, които никога не са били изчистени. Има много неща, които самите вие не казвате на партньора си, може би споделяте само с приятели. Аз обикновено чувам повече неща за връзките им от хора, които идват за сесии при мен, отколкото те споделят с парньора си. Съществува този страх, че ако кажа нещо, ще имам проблеми, ще ме отхвърлят, ще ме набият. Тъй че има много неща, които не казваме, но те така не си отиват, а остават като конфликт, който затваря сърцата ни. Ние много се страхуваме да не останем сами, да не бъдем наказани, страхуваме се, че другият няма да ни разбере. Това са все чувства от ранното ни детство. Ние все още се страхуваме, че родителите ни ще ни изоставят. Но в нашия любовен живот, в нашите връзки това отразява нещо, което наричаме “страх от интимност”. Ние всички искаме любов. Но в същото време (и това е, което обикновено не си признаваме) много се страхуваме от любовта. Много се страхуваме, когато наистина се приближим до някого. Защо се страхуваме от това? Какво става, когато се приближим толкова до някого и се отворим така, без защити, без стени около нас, без сигурност? Ставаме много, много уязвими - като бебе, което не си е изградило никакви защити. Всъщност то не знае как да се пази. Ако не се грижите за едно бебе, то ще умре. Това може да е физическа защита, емоционална защита – ако не я дадете на бебето, то ще умре. А ако не умре – замръзва, става му студено.

Ние се страхуваме да се отворим за тази уязвимост, защото някога сме били наранени в това състояние. Имали сме нужда от топлината и близостта на майка си, а тя не е имала време. Били сме изоставени, не е имало достатъчно време да се грижат за нас, може би са ни били или са ни пренебрегвали, или са ни се присмивали. На нас ни е трябвала топлина, да бъдем в ръцете на родителите си всеки ден с часове, тъй че ние свързваме уязвимостта със страха, с възможността да бъдем наранени.

Тъй че, представете си: днес срещате някого, някой непознат, влюбвате се, за момент полудявате, забравяте всичко. “Винаги съм те търсил, най-накрая те намерих!!” Сърцето започва да бие, чувствате се като пияни, обещавате всякакви глупости, и наистина го имате предвид, за момент си изгубвате ума. Чувствате се като на седмото небе. За момнет изгубвате всичките си защити. Това се нарича влюбване – “падане в любов”; на английски не се казва “издигане в любовта”, а “падане в любовта”, което всъщност означава “падане в секса”, защото обикновено падаш в леглото. Така или иначе, за момент загубваме всичките си защити. Правиш всичко за своя любим. Това се нарича “меден” месец. Чувстваме се като пияни от собствените си хормони. И след това идва събуждането. Хормоните постепенно изчезват, връзката е на 2-3 години, и когато хормоните напълно изчезнат, връща се реалността. И това, което виждате тогава е толкова… нормално!! Изведнъж вашата любима не е вече кралица, а изглежда като една нормална невротична жена. А вие вече не сте царя, а сте един нормален невротичен мъж. И тогава се фрустрирате, защото сте си мислили, че се жените за Английската кралица, а сега – какво е това? Разбираме, че другият не е такъв, какъвто сме си въобразявали, че е по време на хормоналния ни меден месец. И това е началото на войната, защото се чувстваме предадени. “Аз мислех, че ти си кралица, а сега се държиш като домакиня!” “Аз мислех, че ти си кралят, а сега си един загубен съпруг!” Чувствате се предадени, чувствате се наранени, и тогава започвате да се карате, спомняте си всички идеи, които имате за това как трябва да бъде другия, за идеалната жена, идеалния мъж, които съществуват само в сериалите и във вестниците.


Фази, през които минава една връзка. Хората се срещат като деца, и могат да влизат в ролята съответно на дъщеря/син и майка/баща. В детството ви баща ви никога не е бил там, така че вие имате нужда да излекувате тази рана, имате нужда от татко. А понякога за мъжа също е добре да изиграе бащата. Приятно е да имаш малко момиченце. Не винаги, но понякога. Не е нужно да правиш дете, защото вече си имаш.
И обратното.
Всяко момче казва: “Това си е моята майка!!” Момчето иска да си играе, а тя трябва да бъде много търпелива.
Много важно измерение на всяка връзка е да има игра. Мачото да позволи да бъде малко момче, а жената да позволи да бъде майка, в един добър смисъл.

Когато има повече игривост, това може да ви подхрани и така може да излекувате много стари рани от детството си, когато майка ви и баща ви не са били на разположение. Въпросът е да не заседнете в някоя от ролите. Често се задръстваме в някаква комбинация, и като няма възможност за друга игра, става скучно. Тогава човек естествено иска да порастне.

Това е моментът, в който се срещат двама възрастни. Какво правят те? Ако те носят това чувство на игривост в себе си и не се загубят в опитите си да бъдат много сериозни, тогава има проблем, защото ние всички сме засегнати от една болест, наречена “сериозност”. Но ако двамата носят това чувство за игривост в своя зрял живот, какво се случва? Какво обичат да правят? Те обичат да си играят. И порастналите обичат да си играят. Обаче хората малко се притесняват да си играят, защото това не изглежда достатъчно сериозно. А коя е най-любимата игра на възрастните, заради която най-вече те се събират? Разликата между детето и възрастните се нарича “хормони”. Така че, когато двама възрастни се съберат, тяхната игра е секса. Вижте колко сериозни сме станали по отношение на тази игра. Това се е превърнало в толкова сериозна игра!! А това си е просто една игра – двама души, които се наслаждават един на друг, които правят всякакви палави неща, а в действителност днес имаме всяка възможност да превърнем това в игра. Вече не ни е нужен сексът, за да се възпроизвеждаме, да създаваме деца – това е старият стил. Вече сме твърде много на тази земя! Тъй че имаме цялото пространство и позволение да превърнем секса в игра. А сексът не означава само “това”. Той означава също да се наслаждаваме на телата си и да ги обичаме, да се грижим за тях - да се докосваме, да се прегръщаме, да се масажираме, да се грижим един за друг.

А как би изглеждало, ако 80-годишни хора продължават да правят това? Това днес не е проблем, защото има Виагра, но изглежда малко странно, нали? Мислите, че хората като остареят стават по-мъдри, по-спокойни. Сексът вече не им е тема, те са по-обичащи, затова са по-мъдри. Всъщност ако вие преживеете тази игра на порастналите, ако играете със секса, това ви дава енергия постепенно да израстнете в сърцето си. И тогава двамата човека могат да станат приятели, любящи приятели. Това, ако се случи естествено, става някъде по средата на живота. Те могат да израстнат в любовта си, да станат приятели и все по-заинтересовани от самите себе си, от вътрешния си живот. Това е моментът, в който по естествен начин могат да започнат да медитират. Цялата им енергия е на разположение, те вече са преживели игривостта, сексуалността, тялото, връзките, станали са приятели и все по-заинтригувани от това “кой съм аз”. Те са осъзнали, че обичат и себе си, и оттук те могат да станат по-свободни. И след всички тези години, когато са били толкова много заедно, те могат да започнат да се наслаждават на това да бъдат повече сами. Така те могат да навлязат в една красива усамотеност - не самотност, а усамотеност. И от тази любов към живота, те започват да приемат смъртта. Ако са мъдри, те могат да научат изкуството на умирането, сега могат да бъдат сами, като приятели. И един ден тялото им ще им каже, че трябва да си отидат. Този ден ще ги направи много щастливи, защото те са преживели тялото, цялата любов, всички връзки, и има само една мистерия на живота, която все още не познават. Това е смъртта. Ние не знаем какво е това, знаем само, че това е някакво тайнство, нещо непознато. Те са открили непознатите територии на любовта, сега са готови да открият непознатите територии на смъртта. Ако са се научили да медитират, те ще умрат в покой. Тогава смъртта ще бъде една сватба, създаване на връзка с Цялото. Те ще загубят всички ограничения. Първите ограничения те са загубили, когато са се отворили към друго човешко същество, а вторите ограничения ще изгубят при умирането. И това се нарича умиране в любов. Това е един много пълноценен живот. От дните на детсвото към дните на смъртта, те са изминали дълъг път през различните измерения, които могат да ни дадат връзките - от нуждата и самотността към усамотеността. Това е, което аз наричам пълноценен живот.

Любовта е среща между живота и смъртта. От това разбиране за израстването във връзките, вие бихте могли да видите от днес нататък своя партньор в едно съвсем различно измерение. Можете да започнете да излизате от навика. Просто вижте къде сте заедно и как можете да си помагате един на друг да вървите по пътя. Това е срещу всичките ни идеологии и вярвания, които сте научили досега, но това е красотата на любовта, тя е едно уязвимо цвете, което не може да бъде сложено под похлупака на никоя идеология, никое вярване. Можете само да се научите да го подхранвате и да премахвате всичко негативно, което му пречи, и тогава да се отпуснете и да чакате любовта да израстне. Това е посланието на мистиците – от Буда до Ошо. Красивото нещо е, че днес имаме медитации, които подкрепят този процес. Тъй че, който е готов, който иска да се опита да намери някакъв начин да работи по тази пътека на любовта и свободата, може да направи това. Това не е само за някакви избрани хора, то е възможно за всички.

Сега ви дадох една възможност, която може би е различна от предишните ви идеи. Аз имам усещането, че това е вярно, но всеки трябва да открие за себе си дали това важи за него или не. Ако усещате че е добре, може да вземете нещо в живота си и да поиграете с него, и е възможно да откриете, че в него има някаква истина. Ако не е така, просто забравете.

Библиотека

Музика

Медитации

Водени Медитации

Беседи

Тематични беседи

Интервюта

Електронни книги